Чавдар е главният герой в поемата. Той е представен в момента, когато, едва дванайсетгодишен, прави своя избор в живота. Чавдар е красиво дете (

Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като хайдутство.

          Образът на бащата присъства непряко в поемата. (За разлика от образите на Чавдар и майката, които чуваме да разговарят, виждаме ги да страдат или да се радват, за бащата говорят майката, синът и лирическият говорител.

 С помощта на лирическия увод той иска да събуди любопитството и вярата - да се чуят „ 

Второ търновско въстание · Чипровско въстание · Карпошово въстание → Страхил войвода

Продажните историци и учебникари се опитват да заклеймят хайдутството, като обикновено “

Български хайдушки Хайдутин чети участват активно в Гръцката война за независимост, когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си.

Принц Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман и не е сред най-познатите

                                                     Прочути хайдути

, владеещ Стара планина. И за бащата изборът за бъдещето на сина му също не е лесен. Той не иска Чавдар да бъде ратай, но му е трудно да го поведе със себе си и да го подложи на изпитанията и опасностите на хайдушкия живот.

Реторичните въпроси в началото веднага изграждат обаятелния и заинтригуващ образ на хайдутина Чавдар.

Те грабвали оръжие, напускали домовете си, за да прекарат живота си по горите, причаквайки турците край горските пътища.

          Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за личния избор. За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно решение.

Хайдутите са подкрепяни от обикновените българи, в отделни случаи дори и от местни мюсюлмани.